Областна администрация София

Областта  има изключително богата история. Град София е една от най-древните столици в Европа – с над 7000-годишно съществуване. Възниква около минерален извор, който се намира на кръстовището на изключително важни пътища, свързващи Западна Европа с Мала Азия и с Близкия Изток, както и Балтийско с Егейско море. Първото име на града е Сердика. Той е управляван от цезари, василевси, канове, султани и царе. През 29 г. градът попада под римска власт. Сердика преминава в територията на България през 809 г., по времето на хан Крум, който оценява стратегическото положение и го превзема.

Окончателното присъединяване на Сердика е по време на управлението на хан Омуртаг. Тогава името се променя на Средец.  

София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище. Това превръща града във важен политически, икономически, научен и културен център на страната.

През Втората световна война над София са извършени тежки бомбандировки от британската и американската авиация. Разрушени са над 12 500 сгради, сред които Градската библиотека, църквата „Свети Спас“, Народният театър, катедралата „Св. Йосиф“ и хиляди жилища.

През 1945 година е приет нов градоустройствен план на столицата. През следващата година България е обявена за народна република, а по време на социалистическия режим обликът на столицата значително се променя. Градът се разширява, като към него се включват и съседни села. Промишлеността, индустриализацията и жилищното строителство стават основен фокус. След падането на режима на Тодор Живков започва нов подем в строителството и модернизация на сградите.

София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна църква на града „Света София“ (на гръцки Ἁγία Σοφία на латински: Sancta Sophia; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. 

Девизът на столицата е „Расте, но не старѣе“. Той е изписан през 1911 г. на герба на София, създаден през 1900 г., а през 1928 г. е украсен с лаврови клонки от двете страни. На герба са изобразени символите са столицата: Улпия Сердика (римската императрица Юлия Домна), планината Витоша, църквата „Света София“ и златен балдахин с Аполон лечителя; сред тях в центъра има лъв, а отгоре – крепостна стена с 3 кули.
 

Историческа справка