Областна администрация София

В рамките на област София са развити всички видове транспортни мрежи, с изключение на водния транспорт. Това включва следните елементи на комуникационнотранспортната инфраструктура: железопътна мрежа, международно летище, мрежи на масов градски обществен транспорт (автобуси, трамвай, тролей, метро), пътна и улична мрежа със съоръжения за обслужване, таксиметров транспорт (маршрутни таксита и таксита), споделени превозни средства за обществено ползване (автомобили, мотопеди, електрически тротинетки), местата за паркиране и гариране и съоръженията за регулиране. 

Структурата на уличната мрежа на София е радиално-кръгова. По-голямата част от радиалните връзки съществуват, макар и не всички да са изпълнени в пълния си габарит и с всички улични елементи. Пръстените и напречните връзки на първостепенната уличната мрежа следва да бъдат основен разпределител на входящите потоци в града. На практика изцяло изградени, макар и не в пълния си габарит, са най-вътрешният и най-външният ринг. В останалите два междинни ринга има големи липсващи отсечки. Липсата на междинни пръстени между централната градска част (ЦГЧ) и Софийския околовръстен път (СОП) насочва много от пътуванията през центъра поради липса на адекватна алтернатива.

Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари, най-важна от които е Централна гара, обслужваща годишно 2 323 844 пътници или 11,8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната (2004). Намиращата се в непосредствена близост Централна автогара София позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно.

Основните входно-изходни пътни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Задбалканските котловини), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта.

Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение. През 2001 г. започва модернизация на летището и строеж на втори терминал. През 2008 г. са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17,6% спрямо 2007 г.[116] През 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници, което е с 2 % повече от облсужената бройка през 2018 година.

Към 2022 г. системата на обществения пътнически транспорт включва 88 автобусни, 13 трамвайни и 16 тролейбусни линии. Функционира метросистема от 4 метролинии, наричани метродиаметри: първи метродиаметър (линия M1) на Софийското метро – от Сливница до Бизнес парк София, общо 16 станции, от които 13 са общи с М4. Линия M4 – от Обеля до Летище София (общо 20 станции), а от 31 август 2012 г. започна да функционира и Метродиаметър 2 (линия M2) – от Обеля до Витоша (общо 13 станции). На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Метродиаметър 3 (линия M3) – от Хаджи Димитър до Горна Баня, който към юни 2021 година включва 12 станции. Дължината на метрото е 52 km, до момента са изградени 47 метростанции.