Z6_PPGAHG800174C0Q369KOV52S22
Z7_PPGAHG800174C0Q369KOV52S23

Общи сведения за град София и селата

Дата на публикуване: 27.08.2020
Последна актуализация: 15.04.2022

Област София включва една община, най-голямата в страната - Столична община. Областта обхваща 38 населени места, от които 4 града: София, Банкя, Бухово и Нови Искър и 34 села.

София е столицата и най-големият град в България.
Според резултатите от "Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година" населението на град София е 1 201 719 души, а населението на област София, която обхваща 38 населени места, от които 4 града: София, Банкя, Бухово и Нови Искър и 34 села, е 1 291 591, което представлява 17,5% от населението на България (към 01.02.2011 г.)

Към 15 март 2016 г. по настоящ адрес в Столична община са регистрирани 1 441 918 души, от които 1 304 772 са жители на град София. През 2020 г. обаче населението на столицата намалява с 1,53%, или с 20,378 души до 1,308,412 души. Това не се е случвало от 2001 г., когато населението на София намалява за последен път. 

София е разположена в Софийското поле с надморска височина около 550 метра на територия от 1,311 кв. км, от които населените места и урбанизираните територии заемат 245.5 кв. км, земеделските територии са с площ 509 кв. км, горските – 466.5 кв.к м, териториите за добив на полезни изкопаеми – 40.5 кв. км, териториите за транспорт и инфраструктура – 20.6 кв. км и водни течения и водни площи – около 40 кв. км. Районът е богат и на минерални води.

Столицата на България е заобиколена от три страни от планини:
Витоша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север. Това е причината отделни части на града да се намират на височина над 650 метра. Това я прави една от най-високо разположените столици в Европа.

През територията на София протичат няколко маловодни реки.
Техните легла в чертите на града са коригирани. По-големи са Искър, Владайска, Перловска, Суходолска, Слатинска, Боянска, Бистришка, Банкянска. Главната отводнителна артерия е меридианно разположената долина на река Искър.

В равнинната част на Софийското поле преобладават черноземните смолници, алувиално-ливадните и делувиално-ливадни почви. За полупланинските райони са характерни канелените и кафявите горски почви.

София е обявена за столица на 22 март 1879 г. (по нов стил на 3 април 1879 г.) от Първото учредително Народно събрание, проведено в град Велико Търново след Освобождението.

Историческият център на София е разположен непосредствено на юг от центъра на Софийското поле, една от Задбалканските котловини, разположена между Западна Стара планина (Мургаш, Софийска планина и Три уши) на север и планините Люлин, Витоша, Плана и Лозенска, части на Средногорската планинска система, на юг. Съвременният град заема значителна част от Софийското поле, като е развит в по-голяма степен на югоизток и югозапад от историческия център, достигайки ниските части на Витоша, но най-североизточните му квартали – Сеславци и Кремиковци – са разположени по склоновете на Стара планина.

Землището на град София има площ 492 km², като освен урбанизирана територия обхваща и съседни земеделски и горски терени, включително значителна част от планината Витоша. То граничи със землищата на 3 града (Банкя, Бухово и Нови Искър) и 27 села (Бистрица, Железница, Плана, Бусманци, Владая, Волуяк, Герман, Горни Богров, Долни Богров, Долни Пасарел, Иваняне, Казичене, Клисура, Кокаляне, Кривина, Кубратово, Лозен, Локорско, Мало Бучино, Мировяне, Мрамор, Мърчаево, Негован, Огоя, Панчарево, Чепинци и Яна) от Столична община, 5 села (Големо Бучино, Дивотино, Кладница, Люлин, Чуйпетлово) от община Перник, 2 села (Гурмазово, Пожарево) от община Божурище и 1 село (Ябланица) от община Своге.

София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на България. Тя е дом на: Българската академия на науките и повечето от научните институти към нея, на много университети и академии, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи.

Столична община е разделена на 24 района. Кметовете на райони решават въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др.